РАЗРУГА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разруга̀я се, -а̀еш се, мин. св. разруга̀х се, св., непрех. Започвам силно да ругая. Гледаше конника в очите — дали ще се развика и разругае. А. Дончев, СВС, 601. — Поврага ти вярата и постите, триста светци и богородици! — разруга се отново бирникът. Н. Попфилипов, БД, 65. Аз кипнах и се разругах мислено: „Драги приятелю, вие сте формалист“. П. Вежинов, ДВ, 30. В. „Знаме“, .., излезе с една статия да се разругае пак върху г. Стамболова и да повтаря големи думи. С, 1894, бр. 1497, 1.